Забравете Карелин - борбата има нов властелин
Когато на олимпийските игри в Сидни 2000 Александър Карелин загуби финала в тежка категория на класическата битка от американския колежанин Рулон Гарднър, отзвукът бе като след гърмеж на атомна бомба. До тази съдбовна битка именитият руснак бе несломим на тепиха и завоюва три следващи олимпийски трофеи. Изглеждаше единствено условност да вземе и четвърта и да се запише със златни букви в историята на битката. Не му беше писано, само че все пак бе считан за най-великия герой на всички времена.
До 1 август 2021 година
Тогава един различен колос написа новата страница. Михаин Лопес Нунес стана единственият 4-кратен олимпийски шампион по битка при мъжете. Отново в тежка категория, още веднъж в класическия жанр. Така че - забравете Карелин, един 38-годишен кубинец е същинският владетел в този спорт.
Гигантът от Ерадура участва в Токио на своите 5-и олимпийски игри. В Атина `04 той отпразнува 22-рия си рожден ден (роден е на 20 август 1982 г.) и завърши в подножието на медалите - 5-о място. Но в Пекин `08, Лондон `12, Рио `16 и в този момент, в Япония, Михаин Лопес нямаше действителна конкуренция.
Сякаш приближаващ от различен свят, 198-сантиметровият и 130-килогамов великан прегази всички противници по пътя си. В Токио, към този момент съвсем 39, той не даде нито една точка, в това число и на полуфинала против 10-кратния европейски и 5-кратен международен първенец Риза Каяалп (Тур) и на финала против грузинеца Якоби Каджая.
Единственият различен герой в историята, печелил 4 олимпийски трофеи, е японката Каори Ичо. А с по 4 златни медала в една и съща олимпийска дисциплинираност са още единствено трима спортисти - датският яхтсмен Паул Елвстрьом, американците Карл Люис (скок на дължина) и Майкъл Фелпс (200 м съчетано плуване).
Като всяко кубинско дете Михаин мечтаел да стане боксьор. Братята му Мисаел и Микел, които също са с импозантна физика, го възпламеняват по спорта - единият тренира гребане, а другият стартира с бокса. Михаин взема решение да стане як и по тази причина по през целия ден търчи след добитъка или разнася касетки с плодове и зеленчуци.
Но ориста има друг проект за него. " Когато беше на 10, един треньор по битка - Серхио Сото, го накара да се опитва. Взе го под крилото си и той стартира да тренира ", споделя майката Леонор.
И освен стартира, а и се влюбва в битката вечно. Не я изоставя дори и откакто счупва на две места левия си крайник на игрите в Пекин през 2008 година, когато печели първата си олимпийска купа.
В Ерадура, несъмнено, имаха вяра още преди Токио 2020 в триумфа на своя популярен съгражданин. " Хората на Ерадура и всички кубинци са наясно, че четвъртият орден ще пристигна ", отсече бащата на Михаин - Тимотео Бартоло Лопес. Той и цялото семейство гледаха схватките по малкия екран в двора на дома, който Михаин е построил на 50 метра от родната си къща. Там идват и доста родственици, другари и съграждани на " Ел Пуро " (Силното мъниче), както постоянно го назовават.
В Куба постоянно му споделят и " Ел Ниньо " (Хлапето), тъй като още 17-годишен влезе в националния тим и реализира огромните триумфи, включващи 5 международни трофеи. Михаин се превърна в спортна икона за сънародниците си, за които на процедура не съществува други самостоятелен спорт с изключение на бокса.
След третата си купа в Рио `16 той чества с танцуване на салса по тепиха, след което посвети медала на Фидел Кастро. След четвъртата натръшка като чували своите треньори, развя кубинското знаме и още веднъж приказва за Ел Команданте и " неговата велика отдаденост на народа ".
" Щастлив съм и съм горделив да бъда най-хубавият в света, да сътворя история - сподели Михаин Лопес, който бе поздравен от сегашния кубински президент Мигел Диас-Канел във видео диалог. - Имах дълга кариера, работих интензивно, с цел да реализира тези резултати и да слага върха. "
Мнозина чакат Гиганта от Ерадура, който бе знаменосец на кубинската делегация на откриването на игрите в Токио 2020, да взе участие и в Париж `24. Тогава Михаин Лопес ще бъде съвсем на 42 година Самият той загатна, че най-вероятно това няма да стане.
" Не съм и мечтал за тези триумфи. Спортистите с високи достижения постоянно желаят да печелят още и още медали. Но мисля, че аз завоювах доста повече от медалите - завоювах възхищението, уважението на хората, направих история и показах почтено цялата страна ", сподели именитият герой.
И въпреки всичко, настроенията в Куба, огромните упования, а и непресъхващата упоритост на Михаин Лопес Нунес може да създадат по този начин, че да го забележим след три години като участник на шести олимпийски игри. Защо не и като петкратен първенец...
До 1 август 2021 година
Тогава един различен колос написа новата страница. Михаин Лопес Нунес стана единственият 4-кратен олимпийски шампион по битка при мъжете. Отново в тежка категория, още веднъж в класическия жанр. Така че - забравете Карелин, един 38-годишен кубинец е същинският владетел в този спорт.
Гигантът от Ерадура участва в Токио на своите 5-и олимпийски игри. В Атина `04 той отпразнува 22-рия си рожден ден (роден е на 20 август 1982 г.) и завърши в подножието на медалите - 5-о място. Но в Пекин `08, Лондон `12, Рио `16 и в този момент, в Япония, Михаин Лопес нямаше действителна конкуренция.
Сякаш приближаващ от различен свят, 198-сантиметровият и 130-килогамов великан прегази всички противници по пътя си. В Токио, към този момент съвсем 39, той не даде нито една точка, в това число и на полуфинала против 10-кратния европейски и 5-кратен международен първенец Риза Каяалп (Тур) и на финала против грузинеца Якоби Каджая.
Единственият различен герой в историята, печелил 4 олимпийски трофеи, е японката Каори Ичо. А с по 4 златни медала в една и съща олимпийска дисциплинираност са още единствено трима спортисти - датският яхтсмен Паул Елвстрьом, американците Карл Люис (скок на дължина) и Майкъл Фелпс (200 м съчетано плуване).
Като всяко кубинско дете Михаин мечтаел да стане боксьор. Братята му Мисаел и Микел, които също са с импозантна физика, го възпламеняват по спорта - единият тренира гребане, а другият стартира с бокса. Михаин взема решение да стане як и по тази причина по през целия ден търчи след добитъка или разнася касетки с плодове и зеленчуци.
Но ориста има друг проект за него. " Когато беше на 10, един треньор по битка - Серхио Сото, го накара да се опитва. Взе го под крилото си и той стартира да тренира ", споделя майката Леонор.
И освен стартира, а и се влюбва в битката вечно. Не я изоставя дори и откакто счупва на две места левия си крайник на игрите в Пекин през 2008 година, когато печели първата си олимпийска купа.
В Ерадура, несъмнено, имаха вяра още преди Токио 2020 в триумфа на своя популярен съгражданин. " Хората на Ерадура и всички кубинци са наясно, че четвъртият орден ще пристигна ", отсече бащата на Михаин - Тимотео Бартоло Лопес. Той и цялото семейство гледаха схватките по малкия екран в двора на дома, който Михаин е построил на 50 метра от родната си къща. Там идват и доста родственици, другари и съграждани на " Ел Пуро " (Силното мъниче), както постоянно го назовават.
В Куба постоянно му споделят и " Ел Ниньо " (Хлапето), тъй като още 17-годишен влезе в националния тим и реализира огромните триумфи, включващи 5 международни трофеи. Михаин се превърна в спортна икона за сънародниците си, за които на процедура не съществува други самостоятелен спорт с изключение на бокса.
След третата си купа в Рио `16 той чества с танцуване на салса по тепиха, след което посвети медала на Фидел Кастро. След четвъртата натръшка като чували своите треньори, развя кубинското знаме и още веднъж приказва за Ел Команданте и " неговата велика отдаденост на народа ".
" Щастлив съм и съм горделив да бъда най-хубавият в света, да сътворя история - сподели Михаин Лопес, който бе поздравен от сегашния кубински президент Мигел Диас-Канел във видео диалог. - Имах дълга кариера, работих интензивно, с цел да реализира тези резултати и да слага върха. "
Мнозина чакат Гиганта от Ерадура, който бе знаменосец на кубинската делегация на откриването на игрите в Токио 2020, да взе участие и в Париж `24. Тогава Михаин Лопес ще бъде съвсем на 42 година Самият той загатна, че най-вероятно това няма да стане.
" Не съм и мечтал за тези триумфи. Спортистите с високи достижения постоянно желаят да печелят още и още медали. Но мисля, че аз завоювах доста повече от медалите - завоювах възхищението, уважението на хората, направих история и показах почтено цялата страна ", сподели именитият герой.
И въпреки всичко, настроенията в Куба, огромните упования, а и непресъхващата упоритост на Михаин Лопес Нунес може да създадат по този начин, че да го забележим след три години като участник на шести олимпийски игри. Защо не и като петкратен първенец...
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ